Ласло ТАБИ: ИСТОРИЯ НА ЕДНО АНОНИМНО ПИСМО 

1
Мишка завърши историята си, въпреки че беше доста безинтересно и той се представи малко по-многословен.  Все пак влака току-що пристигна на гара Révfülöp (Рéвфюльоп). Ние всички погледнахме Feri, за да чуем неговата история.
– Преди много време и аз получих анонимно писмо – каза замислено Feri. – Един неизвестен доброжелател ме предупреди че жена ми, ми изневерява. Започнах разследване и разбрах че не жена ми ми изневерява, а аз и изневерявам.
И тримата го призовахме да избърза историята си, защото при Badacsonytördemic (Бáдачоньтърдемиц) ще трябва да слезем. И той започна.

2
Вие знаете много добре, че аз се бях оженил за Zsuzsа (Жужа) по любов и ако не трябваше да слезем при Badacsonytördemic, по-подробно бих описал ценните нейни качества, очарователен нрав и величествен начин на мисленето ӣ. Но за тези ӣ качества ще ви дам много примери, когато пътуваме обратно. За сега само ще ви кажа, че бях много щастлив с нея и в същото време тя беше щастлива с мен. Така преминаха три години, когато срещнах едно момиче което изключително ме заплени. Тя беше красива и ми напомни за Zsuzsа, беше толкова руса колкото жена ми беше черна и беше точно толкова висока, колкото Zsuzsa беше ниска, вие разбирате, че има такова нещо. Както и да е, хареса ми това момиче и като се срещахме на улицата всяка сутрин десет минути след 7:30, аз започвах да я гледам, тя осъзна, че я гледам и накрая една пролетна сутрин десет минути след 7:30 аз се обърнах към нея за да я заговоря първи, защото това е позор за мен тя да ме заговори. Поздравих я и ӣ се представих. Очевидно тя беше въодушевена от това. Тя работи някъде на Vadász (Вадáс) улица. Аз я придружих, предложих и среща, тя не възрази и аз полетях от щастие. Възхитителна, вярна жена в къщи, партньор в живота и за добро и за зло, плюс едно високо, стройно, русо и младо момиче на Vadász улица, плюс онази красива сутрин през април – нямам какво повече да кажа, а трябва и да слезем скоро на гара Badacsonytördemic.

На въпроса ми, дали би искала да вечеря с мен, тя каза “да” и когато аз предложих, да посетиме механа “Хайдушка Среща” която се намира на гъза на географията където можем да хапнем печен глиган а ла хайдук върху задушено червено зеле с горски боровинки, тя се зарадва. И аз се зарадвах, защото аз обичам млади и руси жени които имат добър апетит. За мен е смърт когато някое жена със неприязън побутва храната пред себе си или има капризен стомах. Такива жени обикновено са намусени или се превземат. Когато аз видях, че тя без малко щеше да припадне чувайки за филе от глиган, спираловидни дълбочини от страст се отвориха в мен. И двамата разбрахме, че срещата не може да се отлага. ​​Живота е кратък, гроба е вечен! Трябва да погълниме глигана като символ на нашата първа среща. Ще се видим в петък 6 часа, целувам ти ръка, чао.

Трябва да призная, че аз дивеч хич не ям. Ако ме питаш, зайци, сърни, яребици, глигани могат да умират от дълбока старост, защото аз никога няма да ги докосна. Спомням си колко щастлив бях, когато разбрах, че и жена ми не яде дивеч. 

И “Хайдушка Среща” избрах не за сача а заради отдалечеността ӣ от Будапеща. Знам някои хора, които смятат, че такава среща трябва да се състои баш в центъра на града, където тя може да изглежда като бизнес вечеря. Въпрос на възприятие. За всеки случай, аз избрах “гъзот на географията” защото първо аз имам един консервативен манталитет, и второ зная че Zsuzsа има брилянтен ум и няма да си пада по такъв евтин трик. Ако по някакъв фатален шанс Zsuzsа ме изненада с появяването си в Будапеща или в “Хайдушка Среща”, аз съм изгубен така или иначе. Но това няма да стане, защото тя обича да си седи в къщи с мен или чакайки мен. Така че аз по-скоро бих избрал “Хайдушка Среща”. 

Срещнах се с момичето в Vörösmarty (Вьорьошмарти) търг, седнахме в такси, и хайде до “Хайдушка Среща” да се наядеме.

Имах късмет защото нямаше глиган, а и нямах, защо имаше там един познат. За щастие, ситуацията не изглеждаше тревожна: Menyus Somorjay (Мéнюш Шóморяи) седеше в отсрещното сепаре с двама други мъже и безброй шишета бира. Този Somorjay беше мой колега при “Бетонинтелект” Будапеща, но когато фирмата бе децентрализирана той беше преместен защото бил голям шмекер и играч. Трябваше да се радва че е само на 300 км от Будапеща. Никога не сме били приятели, само играехме по две-три партии от “пинг-понг” в фирмения клуб. Сега Somorjay седеше в отсрещното сепаре като Дамоклев меч. Знаех, че ако ме види веднага ще дойде при мен да ми стисне ръката и ме потупа по рамото с обиден поглед на хората отхвърлени от Будапеща. Реших да го провокирам, нека да стане каквото трябва да стане. Затова, докато моята Klárika (Клáрика) беше съсредоточена в менюто, аз се опитах да уловя неговия поглед. Успех! Махнах му, той премести няколко шишета бира и се вдигна.
– Здравеееееей!
– Здравеееееей!
– Само за минута!
– Заповядай!

Наистина не остана повече от няколко минути до нашата маса. За нашият разговор не бих могъл да си спомня и ако не трябваше да слезем при Badacsonytördemic. Не беше неудобно, с изключение на това че ми честити моят брак и това че целуна ръката на Klárika. Ясно, той мислеше че Klárika е моя жена, защото не я гледаше в очите. Не исках да го опровергая или подсиля убеждението му, за да не покажа лош стил или безчестие. След няколко разменени думи на учтивост ние се сбогувахме и той се върна на неговото място. 

Аз не чувствах никаква тревога. По времето на краткия ни разговор той каза, че все още живее в Kisvárda (Кишвáрда) на 300 км от Будапеща и това беше абсолютно достатъчна гаранция за мен. Знаете, че Kisvárda е много далеч от Будапеща и е много по-трудно да те върнат оттам в Будапеща, затова нямах никаква причина да се боя че със Somorjay ще се срещнем в Будапеща, освен ако той пак не направи някакъв шмекерлък. И така се обърнах към Klárika с весело спокойствие, но веднага усетих, че станах белязана овца. Именно, Klárika гледаше едно далечно място със зареян поглед. Такъв поглед никога не е добър знак. Накратко: вечерята беше приключила преди да започне. Още по-кратко: завинаги. Тя не можеше да ми прости, че съм женен.

В наши дни такъв консервативен подход е доста рядък и едва можех да повярвам че това беше причината тя да ми покаже студеното рамо.

– Съжалявам, тръгвам си – каза сурово и стана. Сложих десетачка на масата и побързах след нея, доста омацурено. Когато преминах въртящата се врата, (усвет ӣ) нямаше и следа от нея.

3
Аз продължавах да си мисля за случая следващите няколко дни. Какво щеше да стане ако...? Какво щеше да стане ако, например, Menyus Somorjay не беше в “Хайдушка Среща”? Има толкова много други места където би могъл да бъде! Или да е бил там, но да не беше дошъл до нашата маса? Или поне да не беше честитил нашият брак... Или да е честитил, но след вечерята, когато вече бяхме малко кефледисани от алкохол. Ех, каквото е било – било! Провалът не остави прекалено голям белег върху сърцето ми. Не съм виждал Klárika от този ден – очевидно, че е намразила и нашият общ маршрут в моралното ӣ възмущение. Забравих я за удивително кратък период от време. В такива случаи, това май, е най-доброто каквото можеш да направиш.

Няколко дни по-късно бях назначен като началник отдел с повишаване на заплатата от 125 форинта. Zsuzsа беше също така изненадана: нейният шеф неочаквано се пенсионира. Нашия брак процъфтяваше. Ако не трябваше да слезем при Badacsonytördemic бих обяснил на вас по-подробно как се сближих с моята ангелска жена от ден на ден. Достатъчно е да ви кажа, че бяхме хептен щастливи. Прекарахме 1,5 години в такова семейно блаженство когато получих едно анонимно писмо, че моята жена ми изневерява. Дали можете да си представите какво усетих? Вероятно не.

Писмото, което получих на работната ми поща се състоеше само от 3 машинописни реда. Аз ги зная наизуст: “Не виждаш ли, будала такава, че жена ти ти изневерява? Ако се интересуваш и имаш време проверявай в Крокодил Бар, около 4 след обяд. Чао!”

Седмици на агония ме преследваше. Все още изпадам в шок когато се връщам назад към този период. Бях затрупан от въпроси без отговор. Кой би могъл да напише писмото? Дали е истина? Какво да правя? Да хвърля ли писмото и да се опитам да го забравя? Нормалните хора не могат да направят това. Да покажа ли писмото на Zsuzsа? Каква файда? Дали да отида в Крокодил Бар? Или да не отида? Дали да наема някой да я наблюдава тази свята за мен жена? Срам! Но може ли тя да не ме обича? Не може. Всъщност, имах работа с едно неразрешимо противоречие. От едната страна Zsuzsa е олицетворението на честност, лоялност, обич. Тя ме обича. Така ми казва всяка неделя. Ако би се влюбила в някой щеше да ми каже открито. Но ако е само флирт? Игра с огън? На куков ден! Не е таква жена. От другата страна пред мен е писмото. Аз презирам анонимните писатели. В девет случая от десет те клеветят. Но това писмо беше различно. Той ми казваше будала такава. Такъв тон не се използва за клевета. Освен това той посочи и мястото и времето. И това е необикновено. Всъщност Крокодил Бар се намира на улица Zsigmond Schwitzer (Жигмонд Швицер), недалеч от нас. И четири часа е реално време, защото Zsuzsa работи до 4 и нейното работно място е близо до Крокодил Бар, докато аз работя до 4:30, в другият край на града. Всички подробности съвпадат, но цялата история е невероятна. Или пък? Боже, какво да правя?

Започнах да наблюдавам нейния глас, жестове, усмивка, дори и трептенето на очите. Никаква промяна. Беше точно толкова мила и неуморима като преди. Точно толкова неуморимо обикаляше околните магазини да търси швейцарско сирене за мен както преди. В близкото кино тогава се прожектираше един италиански филм на име Прелюбодейци. Заведох я и цяла нощ я наблюдавах под око.

Нищо. Когато излязохме тя ми обясняваше, че Тонио е бил прав, когато застрелял жена си. Когато я поканах за едно кафенце в Крокодил Бар и я гледах проницателно, тя се съгласи без и най-малкия признак на смущение. Когато излязохме от Крокодила тя хвалеше кафенцето и аз я гледах още по-проницателно, но тя не зебелязваше това. Бях тотално объркан. Нямаше друг начин, трябваше да посещавам Крокодила около 4 часа. Каквото ще става да става! Que Sera Sera.

Отидох в Крокодила на следващия ден с обтегнати нерви. Огледах се, седнах и чаках. Нищо от никъде. Стоях около час и половина в дим и после се прибрах в къщи. Zsuzsa беше отдавна в къщи. Когате ме попита къде бях, аз многозначително я погледнах в очите и казах: “В Крокодил Бар.” Нищо. Същото и през следващия ден. Стоя в дим до пет и половина, прибирам се в къщи, къде беше, в Крокодила, пронизителен поглед, тя свива рамене и отива до кухнята. Същото и през следващия ден. Стоя в дим, нищо, в къщи въпрос, отворен отговор, проницателен поглед от Zsuzsa. Аха! мисля. Сега се почва! На четвъртия ден влизам в Крокодила и краката ми се угъват и се вкореняват в земята! Klárika седи в първото сепаре от ляво. Същата тая Klárika която изчезна в въртящата се врата на “Хайдушка Среща” преди година и половина. В този миг, разбрах всичко. Този нещастник Somorjay! Той е написал писмото. Видял Klárika тук и помислил, че е моята жена. (Някак си се промъкнал до Будапеща.)

Изведнаж усетих голямо облекчение сякаш воденичен камък падна от раменете ми и усмивка цъфна на лицето ми. Поклоних се дълбоко и поздравих Klárika весело, която все още изглеждаше привлекателна и млада. Дали все още беше толкова морална? Целувам ви ръка! Кистиханд!
– Добър вечер ...
– Отдавна не сме се виждали, Klárika ... Идвате ли често тук?
– Да ... Обикновенно тук чакам моя годеник. Сега телефонира, че ще закаснее малко. – Може ли да седна само за минута?
– Тъй вярно. Заповядайте.
Тъкмо започнах да си припомням нашите красиви минути в “Хайдушка Среща” когато една синя рокля спря до масата ни. Знаех че е Zsuzsа. Тя беше.

– Аз няма да те притеснявам, мило момче – каза мирно – само исках да зная защо ходиш всеки ден в Крокодила ...
И си отиде. И аз след нея. Настигам я, обяснявам ӣ, не ми вярва, показвам ӣ анонимното писмо, признавам за “Хайдушка Среща”, плача, обещавам ӣ, помирение, пак плач, хранителния магазин, швейцарско сирене, всичко е наред. Каква е поуката?

– Badacsonytördemic! – каза кондуктора.

Изправихме се и взехме куфарите от стилажите.
Само две-три минути не ни стигаше да си направим поука.